Много от диетите, целящи намаляване на теглото, отбягват мазнините, въглехидратите или протеините, или напълно ги игнорират. Може би и това е една от причините мигновено да се възвръщат свалените килограми, след приключване на съответната диета. За мен пренебрегването на които и да са вещества прави храненето непълноценно и дори и да има по-бърз резултат в крайна сметка при завръщане към нормално хранене ставаме все по-ненаситни и освирепели сядайки на масата(че и понякога нямаме търпение да седнем, а се храним на крак). Нисковъглехидратна, нископротеинна, разделна, картофена, зеленчукова, изключваща закуската, забраняваща яденето след 19,00 , глад, ..... и така може да се продължава до безкрай. Аз лично съм пробвал доста, и не знам дали моят организъм е такъв, но съм забелязал, че отговорното спазване на която и да е, води до резултат. Обаче има други хора, при които кантарът показва три цифрено число а не ядат почти нищо, и теглото не спада и с грам. Значи не всичко опира до самата храна, явно има и много други фактори. Най-често е възможно да става въпрос за вътрешен блокаж, било то на ниво органи, на емоционална или на енергийна основа. Много често обаче сме склонни да се объркваме и да запълваме съвсем различни празноти с храна. Усещаме някаква нужда, например от любов, нещо се случва вътре в нас и най-лесното към което можем да прибегнем е храната. А дали това оправя положението е друг въпрос, може би, но надали. Или поне не за дълго. Друг път тялото има нужда просто от течности, а отново отваряме хладилника. Когато започнем да се лишаваме зародилите се емоции не са от най-градивните. Общо взето започваме да се изнервяме и да произвеждаме гняв, а за околните сме малко нежелана компания. Ако обаче нарушим правилата и изядем нещо, което не е "трябвало" започваме да култивираме още повече гняв, обаче този път виновните сме ние самите и всичките обвинения са насочени навътре, към себе си. Самата диета, като понятие не мисля, че има резон. Много по-важни са принципите, прости неща, с които не винаги обаче сме на ясно. Но много по-лесно е да спазваме стриктно предложения ни режим от някой авторитет, отколкото да следваме собствените си усещания. Тялото е достатъчно интелигентно за да е на ясно кога, колко и какво му се яде. И все пак аз не съжалявам ни най-малко, че съм пробвал различни диети. Колкото повече опит, толкова по-добре. Това ми е помогнало да осъзная и разбера някои неща за себе си, за храните, и за това как се храня аз и как бих искал да се храня. И продължавам, защото знам, че процесът на учене никога не спира. Но първо е желанието, от там тръгва всичко. Така че бих насърчил всеки да опита повече неща, свързани с храненето, но да бъде наблюдателен, да не прави една и съща грешка повече от един път. В грешките няма нищо лошо, те са страхотно средство за учене и са напълно човешка черта. Да го прави осъзнато, да взима най-доброто от всяка една методика и да намери своето. Това, че определен режим е помогнал на някой не е гаранция, че ще помогне и на нас. Възможно е, но не е сигурно. Едно от най-сигурните неща е, че всеки един човек е отделен индивид, със собствена индивидуалност и уникалност. И това е доказателство за нивото на развитие на човешката раса, защото и растенията и животните се различават едно от друго, но много повече са приликите. Ако вземем за пример едно стадо овце, може би само овчарят , който е по цял ден с овцете може да различи всяка една от тях. Докато хората се различаваме видимо един от друг.
Според мен, това да имаме добра фигура върви правопропорционално с нашето здраве. Крайно слабите и крайно дебелите тела най-често притежават и някоя и друга болест. Така че най-оптималният вариант може би е някъде по средата. А за да бъде здраво едно тяло има нужди и наша е отговорността да се погрижим и да му даваме достатъчно разнообразна храна, покриваща необходимостите му. Може би едно от най-големите удоволствия е да можем да си ядем колкото, когато и каквото си поискаме, без да дебелеем. Аз смятам, че всеки е способен да достигне до този момент, но е необходимо да слуша много добре тялото си и да се отзовава на неговите нужди, а не да го залъгва с каквото има за момента. На мен, а може би и на някой друг, ми се е случвало да вляза в магазин, или сладкарница и да видя нещо вкусно и изведнъж да ми се прияде. Лошо няма, но ако наистина ми се е яла торта, това е щяло да е така, още преди да я видя на витрината. За да достигнем до хармонията в храненето, обаче е добра идея първо да се прочистим от това, което ни е блокирало. Защото да си представим, че изведнъж започнем наистина да ядем от всичко, но по малко, спираме да качваме килограми, но и не сваляме, някак сме спрели на едно място и не мърдаме. В този случай е удачно да прибегнем до нещо прочистващо, което ще може да задвижи процеса и нещата да тръгнат към желаната от нас посока. Това може да е прочистващ режим на плодове и чай, само на вода и т.н. Който има желание може да прочете по-подробно в книгите по тези въпроси. Равносметката е - действие, желание, стремеж и самонаблюдение.