Преди години прочетох книгата на Лидия Ковачева "Лечебен глад" и все още си спомням нейния пример за хунзийците. Това, което съм запомнил, е, че тези хора живеят съвсем спокойно до 100-130 години и до последно са в добро здраве, със здрави зъби и коса. Реших да се разровя малко и да намеря малко повече информация.
Хунза се намира в подножието на Хималаите, на около 2000м надморско равнище, в непосредствена близост до Пакистан. Този народ се слави с дълголетие, много добро физическо и психическо здраве, което определено се различава от народите, водещи съвременен начин на живот. Интересното е какво точно води до всичко това. Оказва се дори, че в същата долина живеят още няколко племена, които не могат да се похвалят с подобни неща. Единствената намерена разлика е в начина на хранене.
Преди 7-8 десетилетия д-р Мак Карисън е първият, който изследва бита и начина на живот на Хунза. Той излага тезата си , че основното, от което зависи здравето на човек, е начинът му на хранене, и малкото хималайско племе е неговото доказателство.
Те се хранят предимно с плодове, зеленчуци и зърнени храни. Почти всичко, което ядат, е в сурово състояние,а ако съответният продукт не позволява това, те го задушават на слаб огън. Не правят компоти, а за зимата използват само изсушени плодове. Хлябът е само пълнозърнест, пече се в деня на смилането на житото и има основна част в менюто им. Млечните продукти са деликатес, а месо ядат само на празници.
В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин не закусва никой – дори бременните и децата. Обедът и вечерята са скромни. Ресторанти, сладкарници и всякакви закусвални не съществуват: всеки се храни у дома си с това, което му поднесе майката или съпругата. Тази сдържаност е съвсем съзнателна, тъй като обработваемата земя и реколтата от нея не са в изобилие. Нещо много характерно за тях е "Гладната пролет" . Всяка пролет с напъпването на кайсиевите дръвчета, хората спират да приемат дори и семплата си традиционна храна и се ограничават само с питие, получено от накиснати във вода сушени плодове (обикновенно кайсии). Тази омекотена форма на гладуване те спазват до узряването на кайсиите – един доста продължителен период от 2-3 месеца. С идването на новата реколта храненето се възстановява.
Впечатляващото е, че през този период животът си тече съвсем нормално. Това е сезон с усилена работа по полето и градините, от първата светлина на зората до залез слънце. Гладуването не създава напрежение или тревога, хората си остават уравновесени и спокойни по дух.
Освен доброто си здраве, те се ползват и с изключителна ведрост. Изглеждат доста по-млади от колкото са в действителност, нямат полиция и болница, защото психиката им е в перфектно състояние и няма отклонения, които да имат нужда от лудница или затвор.