Някой хора обичат да казват " Нали всичко отива на едно място" .
Което естествено е истина, но на това място има не един орган и се отделя не един ензим. Най общо можем да разделим храната на белтъчини, въглехидрати и мазнини. За разграждането на тези хранителни вещаства се грижат именно ензимите, но за всяко едно са различни и се отделят на различни места в организма. Разграждането на въглехидратите започва още в устната кухина, за което спомага слюнката. Това може лесно да се провери ако човек задържи в устата си продължително време парче хляб. Така ще започне да се усеща сладкият вкъс на глюкозата, което е признак, че нишестето се разгражда. Попадайки в стомаха въглехидратите спират своето резорбиране, поради високата киселинност. Тяхното усвояване продължава в тънките черва.
Високата киселинност (pH) в стомаха е следствие на стомашните сокове, които разграждат белтъчините.
Мазнините пък е необходимо да достигнат до дванадесетопръстника, за да се усвоят.
Това общо взето е много семпла информация, но може да е много полезна за това как да комбинираме храната. Естествено всеки има своите предпочитания, но е много по-добре когато е информиран.
Аз лично предпочитам да започвам първо с плодовете, ако ги изяждаме на пълен стомах и те престоят прекалено много там, ферментират и няма никаква полза от тях. Плюс това плодовете и зеленчуците се разграждат от 20 до 60 мин. на празен стомах, 3 часа за въглехидратите и 4 за протеините. Ако са смесени и количеството, погълната храна, е превишено времето се удължава. Така след едно много солидно преяждане неразградената храна може да ни тормози 8, 12, 24 часа, че и повече. На мен лично ми се е случвало да чувствам дискомфорт след такива маратони на трапезата, граничещи с мазохизъм по 1-2 дни. Ако го сравня с препиване това е по-голямото зло и е по-дълготрайно.
А колко по-щадящо би било за целия ни организъм, ако сме умерени в порциите и проявяваме поне малко разум в такива моменти.
Най-нормалното нещо което се случва след преяждане е да се разшири стомаха и тогава храната започва все повече да не ни стига.
Ако стомахът има нормални размери много по-рано ще почувстваме ситост и ще можем да станем от масата.
Мъдрите хора са казали, че храната , която ни е необходима за едно ядене трябва да се събира в шепите на един човек .